Автори: Грей Андерсън и Томас Мийни, Ню Йорк Таймс Следвайте Гласове

Автори: Грей Андерсън и Томас Мийни, " Ню Йорк Таймс "  Следвайте " Гласове " в Телеграм

Само преди четири години, в навечерието на следващата среща на високо ниво, организацията изглеждаше на дъното; по думите на президента на Франция Еманюел Макрон, тя преживяваше нищо друго с изключение на " мозъчна гибел ". След нахлуването на Русия в Украйна обстановката се промени. Докато НАТО възнамерява да одобри Швеция в редиците си - Финландия стана пълновръстен член през април - и да изпрати войски за подсилване на източния си фланг, съдружниците от Европейския съюз най-сетне извършват дълго отлаганите обещания за увеличение на военните разноски. Общественото мнение последва образеца им. Ако Русия се опитваше да раздели Европа, президентът Байдън можеше с право да съобщи предходната пролет, че вместо това тя изцяло е " НАТОвизира " континента.

Този поврат разбираемо засилва поддръжниците на алианса. Заявлението на генералния секретар Йенс Столтенберг, че " силата на НАТО е най-хубавият вероятен инструмент, с който разполагаме, с цел да поддържаме мира и сигурността ", в никакъв случай не е имало по-верни последователи. Дори критиците на организацията - като ястребите, които виждат в нея похищение на вниманието от същинската опасност в Източна Азия, и сдържаните, които биха предпочели Вашингтон да се концентрира върху дипломатическите решения и проблемите вкъщи - признават, че задачата на НАТО е на първо място отбраната на Европа.

Но от самото си начало НАТО в никакъв случай не се е занимавала най-вече с струпване на военна мощ. Разполагаща със 100 дивизии в разгара на Студената война, което е дребна част от живата мощ на Варшавския контракт, организацията не можеше да разчита да отблъсне руско настъпление и даже нуклеарните оръжия на континента бяха под контрола на Вашингтон. По-скоро тя си сложи за цел да обвърже Западна Европа с надалеч по-мащабен план за международен ред, управителен от Съединени американски щати, в който американската отбрана служи като лост за приемане на отстъпки по други въпроси, като да вземем за пример търговията и паричната политика. В тази си задача тя се оказа извънредно сполучлива.

Много наблюдаващи чакаха, че НАТО ще хлопне кепенците след краха на противника си от Студената война. Но през десетилетието след 1989 година организацията в действителност се наложи. НАТО действаше като рейтингова организация за Европейския съюз в Източна Европа, като обявяваше страните за сигурни за развиване и вложения. Организацията притискаше бъдещите си сътрудници да се придържат към демократично и про-пазарно верую, съгласно което - както се изрази съветникът по националната сигурност на президента Бил Клинтън - " стремежът към демократични институции, разширението на свободните пазари " и " насърчаването на груповата сигурност " вървяха в ръка за ръка. Европейските професионални военни и новаторски настроените елити образуваха подготвен електорат, чиито акции бяха подкрепени от осведомителния уред на НАТО.

Когато европейското население се оказва прекомерно настойчиво или нежелано повлияно от социалистически или националистически настроения, атлантическата интеграция продължаваше. Чешката република е индикативен случай. Изправени пред евентуалното гласоподаване с " не " на референдума за присъединение към Алианса през 1997 година, генералният секретар и висши чиновници на НАТО се погрижиха държавното управление в Прага просто да се откаже от това упражнение; страната се причисли две години по-късно. Новият век донесе още от същото, с подобаваща смяна в акцента. Съвпадайки с световната война против тероризма, разширението с " огромен гърмеж " през 2004 година, при което се причислиха седем страни, докара до това, че битката с тероризма измести демокрацията и правата на индивида в реториката на алианса. Подчертаването на нуждата от либерализация и промени в обществения бранш остава непрекъсната големина.

В сферата на защитата алиансът не беше по този начин рекламиран. В продължение на десетилетия Съединените щати бяха основният снабдител на оръжия, логистика, въздушни бази и бойни проекти. Войната в Украйна, при всички приказки за усилване на Европа, остави тази асиметрия всъщност незасегната. Показателно е, че мащабът на американската военна помощ - 47 милиарда $ през първата година на спора - е повече от два пъти по-голям от този, предлаган от страните от Европейския съюз, взети дружно. Европейските обещания за разноски може да се окажат по-малко впечатляващи, в сравнение с наподобяват. Повече от година откакто немското държавно управление оповести основаването на специфичен фонд за въоръжените си сили на стойност 110 милиарда $, по-голямата част от средствата остават неизползвани.

Междувременно немските военни обявиха, че не разполагат с задоволително муниции за повече от два дни интензивни бойни дейности.

Каквито и да са равнищата на разноските, удивително е какъв брой малко военни качества получават европейците против направените разноски. Липсата на съгласуваност, както и пестенето на средства, лимитират способността на Европа да подсигурява личната си сигурност. Забранявайки дублирането на съществуващите качества и подтиквайки съдружниците да одобряват нишови функции, НАТО попречва появяването на полуавтономни европейски сили, способни на независими дейности. Що се отнася до публичните поръчки в региона на защитата, общите стандарти за оперативна съгласуемост, съчетани с големия размер на военнопромишления бранш на Съединени американски щати и бюрократичните спънки в Брюксел, облагодетелстват американските компании за сметка на техните европейски съперници. Съюзът, парадоксално, наподобява е отслабил способността на съдружниците да се пазят сами.

И въпреки всичко парадоксът е единствено лекомислен. Всъщност НАТО работи тъкмо по този начин, както е замислена от следвоенните американски проектанти, като вкарва Европа според от американската мощност, което понижава опциите ѝ за маневриране. Далеч от скъпоструваща благотворителна стратегия, НАТО обезпечава на ниска цена американското въздействие в Европа. Вноските на Съединени американски щати за НАТО и други стратегии за подкрепяне на сигурността в Европа съставляват дребна част от годишния бюджет на Пентагона - по-малко от 6 % по последни оценки. А войната единствено ускори позициите на Америка. Преди нахлуването на Русия в Украйна почти половината от европейските военни разноски отиваха при американските производители. Нарастващото търсене ускори тази наклонност, защото купувачите бързат да се снабдят с танкове, бойни самолети и други оръжейни системи, сключвайки скъпи, дълготрайни контракти. Европа може да се ремилитаризира, само че Америка получава изгодите от това.

В Украйна, моделът е явен. Вашингтон ще обезпечи военната сигурност и неговите корпорации ще се възползват от европейските поръчки за въоръжение, до момента в който европейците ще поемат разноските за следвоенно възобновяване - нещо, което Германия е по-добре готова да реализира, в сравнение с да построи своята войска. Войната служи и като генерална подготовка за борбата на Съединени американски щати с Китай, в която не може да се разчита толкоз елементарно на европейска поддръжка. Ограничаването на достъпа на Пекин до стратегически технологии и насърчаването на американската индустрия надали са европейски цели, а и към момента е мъчно да си представим спирането на европейската и китайската търговия. И въпреки всичко към този момент има признаци, че НАТО реализира прогрес, с цел да накара Европа да последва нейното управление в театъра. В навечерието на визитата си във Вашингтон в края на юни немският министър на защитата съответно разгласи, че осъзнава " европейската отговорност за Индо-Тихоокеанския район " и смисъла на " интернационалния ред, учреден на правила " в Южнокитайско море.

Независимо от възхода си, атлантиците се тормозят, че поддръжката за организацията се подкопава от дезинформация и хакерски атаки. Те не би трябвало да се тормозят. Оспорвана по време на Студената война, НАТО остава предмет на разногласия и през 90-те години на ХХ век, когато изгубването на съперника ѝ предизвиква мислите за нова европейска архитектура на сигурността. Днес несъгласието се чува по-слабо от всеки път.

Левите партии в Европа, които в предишното са подлагали на критика милитаризма и американската мощност, в по-голямата си част са се присъединили в отбраната на Запада: Траекторията на немските Зелени - от гневни съперници на нуклеарните оръжия до партия, която наподобява подготвена да рискува атомна война - е изключително ярка илюстрация. В Щатите рецензиите към НАТО се концентрират върху рисковете от несъразмерното разширение на договорните отговорности на Съединени американски щати, а не върху тяхната основателност. Най-успешният алианс в историята, който се събира, с цел да отпразнува себе си, не би трябвало да чака 75-годишнината си следващата година, с цел да отвори шампанското.

Инфо: dnes.dir.bg